НА НЕПУКНАЛАТА ГРАНАТА

Иван Вазов

Паднала пред мене в боя при
Пирот на 14 Ноември 1885 г.

Девойко, не ща твоята цалувка,
ни твоята милувка;
далеч от твоята игра опасна
песен гръмогласна.

Да, ти посланица си, туй съзирам,
на господин Милана.
Що искаш да речеш? Не те разбирам -
шумиш като пияна.

Да бе ме ти докоснала най-малко,
за подигравка даже...
Но ти не щя - и имаш право: жалко!
Курбан съм, що не важи.

По-харно би сторила да умериш
ти жътва по-избрана:
девойко, ставай, тичай да намериш
там господин Милана.

Кат Юда нявга, тоз кръвник за злато
славянството продаде -
върни му ти цалувката, която
на брата си той даде.

върни се | съдържание | продължи