Я заплачи ти от радост,
     моя майко мила,
и вий, моми; вийте венци -
     юнашки труфила.

Чуйте мойта песен нова:
     Зора зазорява,
прочула се по земята
     българската слава.

Прочуло се ново име
     и незнайна сила,
възкръснала България,
     света удивила.

Литнали са юнаците,
     чеда на Балканът,
свойта земя бащината
     и чест да забранат.

През горите префръкнали,
     в снега нощували,
през планини, през граници
     с песни минували;

куршумите, гранатите
     на смях подзимали
и крепости страховити
     с „ура“ превзимали.

Де е било това чудо?
     Чула ли си, мале -
капитаните да бият
     стари генерали!

и смирени градинари
     да плащат съдбата?
и по двата свята.
Нарекли са българите
     лъвове безстрашни:
дайте, братя, да цалунем
     ваште чела прашни,

ваште чела кървавите,
     знамена пробити,
дайте пак да ви цалунем
     лаврите честити.

Вий спасихте нашто имe
     и земя ни родна,
вий дигнахте до небето
     славата народна.

Разпяла се свободата,
     на празник ни кани,
разцъфтяли се лаврите
     и в наште Балкани.

Моми, вийте венци красни,
     плачи, майко мила:
възкръснала България,
     света удивила!

София, ноември 1885

върни се | съдържание | продължи