БЪЛГАРСКИЯТ ВОЙНИК

Иван Вазов

Щом войната се захвана,
ний простихме се в часът
с майки, с братя - и с Балкана
и потеглихме на път.
Но тъгата бе разляна
по лица ни в оня миг...
        Чужденците туй видяха
        и презрително казаха:
Ето българский войник!

Преди боя да достигнем,
ний борихме се на смърт
седем дена, без да мигнем,
с калта, гладът и студът.
В нас душите не остаха,
ний изплезихме език.
        Чужденците ни видяха
        и насмешливо мълвяха:
Що за български войник!

Ний веч мязахме на сянки,
на разсипана войска.
Едвам тежките берданки
ний крепяхме ги с ръка.
В миг горите заехтяха:
пред нас беше бой велик!
        Чужденците ни видяха
        и злорадостно шептяха:
Клети български войник!

Чухме ги и подлудяхме
и във сливнишкия дим
като бесни полетяхме
да умрем ил победим.
И победата я взехме
с бодила на наший щик!
        Враговете се слисаха
        и уплашени крещяха:
Бежте! Българский войник!

И на Драгоман проходът
много къс им се видя,
удиви се Царибродът:
вчера той ги посреща!
И Милан отседна клети
да почине бар на миг,
        но и там го страх връхлете:
        Бре, я коня доведете,
ето българский войник!

Ех, ний скоро ще се върнем,
ако бог ни поживи,
мили майки ще прегърнем
с лавров венец на глави.
И когато се покаже
полкът ни в града със вик,
        нека чуем в оня миг
        що светът ще пак да каже
зарад българский войник!

София, декември 1885

върни се | съдържание | продължи